„Общество“ – Децата от Могилино във Варна
От Пепи -
 |
 |
( една жена с голямо сърце )
Ще се постарая, да съм кратка и точна, за да мога да го споделя…
Защото е трудно да се пише за това….
Днес с една колежка от детската градина – ходихме до новия дом на децата от Могилино, построен в нашия квартал – Владиславово. Тя имаше парички, събрани от Църквата Св. Вмч. Димитър – Владиславово. С тях купихме за децата памперси и 2 бодита за едно от момиченцата. В дома ни посрещнаха психоложка и 2 мед. сестри. Познаваха вече колежката ми и се зарадваха. Беше към 15.30, когато децата стават от сън. Довеждаха ги едно по едно от спалните на втория етаж.Осем дечица – 4 момчета и 4 момичета. Две от тях носят на ръце, защото …. Другите се движат трудно, три са с увредено зрение… Гошето е на 17, но е целият само едни големи очи! Тъжни…. но видях, че могат и да се усмихват… Когато го галех по ръчичката, уж не потрепваше, но когато леко се отдръпнах, раздвижи пръстчета, за да ме потърси. Кагато го погалих отново, ми стисна пръстите… Ако за това дете са се полагали нужните грижи години наред…. Не съм специалиста, който ще ви посочи диагнозата… Мога да ви кажа, какво им е нужно, за да живеят възможно по-добре….
Имат прекрасен дом! Прохладен в тази жега – има климатици. Обаче с тези климатици е отредено да се топлят и зимата, а лимитът за отопление, казаха е тъжно смешен…. А там, на края на града, зимата е истинска…. Храна им носят от друго място…. но ако завее… при поледица там е високо и често автобусите не стигат последната спирка…. . Персоналът е грижовен – вижда се… но недостатъчен!
след 17.00 до 19.00 остава една мед. сестра. После в 19.00 идва нощната смяна – пак една жена – до сутринта… Да ги нахрани за вечеря, да ги приспи…. сама. Излизат на двора само когато са 3, защото 2 са с децата вън, 1 остава с двенките вътре…
И тах могат да извеждат с колички, но реално би трябвало за всяко детенце да има човек… а няма…
Приемат с радост доброволци – да си говорят с децата, да им пеят, да ги разхождат из голямата къща и на двора…. Да ги милват…, да помагат за храненето…
Имат нужда още от: Бягаща пътека – подходяща за по-дребни хора…. до към 1.50 и оградена от три страни за сигурност. Нужна е, за да се упражняват в ходене. Нужни са проходилки – такива, дето човек се подпира на тях – с колелца отпред и крачета отзад, за по-голяма стабилност.
Имат нужда от Пихтова машина – за незрящите деца. Едното момиченце, казаха, умеело да я използва, но понеже там няма такава, ще забрави…
Простете ми, че пиша хаотично…. но…
Чорапогащници, клинчета с ластици, бодита, памперси… Терлички за зимата, високи, за да се връзват над глезена…
И ЛЮБОВ…. Много ЛЮБОВ….
За сега това – утре мога да добавя пропуснатото….
А когато отида отново, защото ще отида…. Ще дам от себе си, това което днес не успях… и то винаги ще е малко!
ИЗТОЧНИК- Блог публикуван в Нетлог (със изричното съгласие на автора на статията)
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
;
