Без крака, без ръце и без… тревоги!
Вдъхновение, надежда ,промяна на мисленето или …
Преди време попаднах на тези клипове с Ник Вуйчич. Един изключително забележителен човек , който въпреки своите „ограничения“ е невероятно НЕОГРАНИЧЕН . Човек , който може да те разтърси из основи и да те накара да се замислиш за важните неща , за недоволството и претенциите към живота.
След това попаднах и на статия за този човек в сайта на едно момиче и тя също ме вдъхнови да го покажа и тук в този сайт .
Историята на Ник представена във видео .
Да, той живее в Америка . Ще си кажете – „друго общество, други възможности“ , да така е, но там хората са се научили не да избутват в ъгъла , в скришни места , хората като този мъж. А напротив демонстрират контраста на ограничения и възможностите, дух и позитивизъм. Дори да обучават децата си , че има такива хора , да, родени без някои части на тялото си , но те са също хора , същите като тези с ръце и крака . Защото човека, личността е това вътре и тази личност може да бъде пълноценен човек , полезен за себе си и даже , представете си и на обществото. Ник също не се крие, не се самосъжалява , а има осноание за това. Напротив , намерил е смисъл за себе си , дори е отишъл и по далеч , намерил е начин да е полезен . Променя мислене , отношение , възпитава … Как е успял да превърне , това което е слабост , липса и невъзможност в предимство и дори във вдъхновение за другите?
Аз бих казала – НАЧИН НА МИСЛЕНЕ , ПРИОРИТЕТИ , а това се възпитава.
Иска ми се и ни е тук в България да започнем от там – от МИСЛЕНЕТО, тогава нещата ще започнат да се променят и тук. Когато гледаш живота му , преживяванията и начина на мислене на Ник, се чувстваш неволно виновен за собствените си оплаквания и причини да се самосъжаляваш …това е което аз преживях .
Вижте сами …






